Oct 12, 2010, 11:06 PM

Часът на Пепеляшка 

  Poetry » Love
1085 1 31

Морето на душата се разплиска

във чашата на сляпата условност

и аз се втурнах смело срещу риска - 

опиянена, чувствена, свободна.


Часовникът поглъщаше сърдито

минутите на нежност и тревога.

В стрелките му туптеше неразкрита

надеждата, изпратена от Бога.


Уцели ме нощта със свойта прашка,

по стълбите когато се затичах.

И не пантофката на Пепеляшка

оставих, а сърцето си. Обичах!

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??