12 окт. 2010 г., 23:06

Часът на Пепеляшка 

  Поэзия » Любовная
1093 1 31

Морето на душата се разплиска

във чашата на сляпата условност

и аз се втурнах смело срещу риска - 

опиянена, чувствена, свободна.


Часовникът поглъщаше сърдито

минутите на нежност и тревога.

В стрелките му туптеше неразкрита

надеждата, изпратена от Бога.


Уцели ме нощта със свойта прашка,

по стълбите когато се затичах.

И не пантофката на Пепеляшка

оставих, а сърцето си. Обичах!

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??