pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
906 17364
12 окт. 2010 г., 23:06

Часът на Пепеляшка 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 18
1329 1 31
Морето на душата се разплиска
във чашата на сляпата условност
и аз се втурнах смело срещу риска -
опиянена, чувствена, свободна.
Часовникът поглъщаше сърдито
минутите на нежност и тревога.
В стрелките му туптеше неразкрита
надеждата, изпратена от Бога.
Уцели ме нощта със свойта прашка,
по стълбите когато се затичах.
И не пантофката на Пепеляшка
оставих, а сърцето си. Обичах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Все права защищены

Предложения
  • ПТП (Петър Петров) Ще взема спомените с мен
    Ще взема спомените с мен
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Новогодняя сказка о трех сестрицах
    Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
  • Азазел (Неличка) ***
    Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • misha_sll В мире снов
    По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »