29 abr 2025, 5:54

Часът на пеперудата

  Poesía
533 12 9
С красивото усещане за смърт умира всяка нощна пеперуда и огънят поглъща тази плът, издигнал в абсолютен култ абсурда   на онзи миг оставил те без дъх, когато гасне всеки ярък пламък с усещане за мрак и вълчи зъб, отнел познатото ти… без остатък.   Разбираш, че за онзи светъл храм надеждата е твърде, твърде крехка и всяка крачка е към зъл капан, очакващ с ярост всяка твоя грешка.   А ти трептиш на друга честота – не всяка свещ е смърт за пеперуди. С крилата им надига се вълна – от бурята делят те две секунди…   Сега със вяра и с оголен нерв закърпваш и поредната заблуда, сдобил се със съмнителната чест да имаш и криле. На пеперуда.   Жени Иванова  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...