Часът на пеперудата
С красивото усещане за смърт
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх,
когато гасне всеки ярък пламък
с усещане за мрак и вълчи зъб,
отнел познатото ти… без остатък.
Разбираш, че за онзи светъл храм
надеждата е твърде, твърде крехка
и всяка крачка е към зъл капан,
очакващ с ярост всяка твоя грешка.
А ти трептиш на друга честота –
не всяка свещ е смърт за пеперуди.
С крилата им надига се вълна –
от бурята делят те две секунди…
Сега със вяра и с оголен нерв
закърпваш и поредната заблуда,
сдобил се със съмнителната чест
да имаш и криле. На пеперуда.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
