Че е било забранено
| Аз искам да напиша, за тебе тези думи. Искам да разкажа за пожара помежду ни. Нека всички знаят каква любов гори тайна, ала чиста в нашите души. ... Ти си мил със мене, много ме обичаш и съм убедена, че не си ми безразличен. Още щом те зърнах, аз се влюбих лудо, тогава във сърцето пламна огън-чудо. Нощтите студени аз бленувах тайно, с тебе да избягаме, по пътища незнайни. Ти бе онази мисъл, която в моята душа тихо си блестеше и ме топлеше в нощта. Сутрин, щом отново хоризонта розовее, пак във мен страстно желанието тлее. Обичам те безумно и зная, че е лудост, ала аз не искам друг и ти не искаш друга. Така, че нека всички, нека всички разберат, що е обич - нашата, макар по грешен път. И нека всички знаят, че дори и да боли, утре ние ще бъдем малко по-добри. И, че любовта такава, грешка не е сега. Не ние сме виновни, виновен е света. На тази сладка грешка не можах да устоя и сега съм готова да браня любовта. Че е било забранено, няма никой да ми казва, кого и как аз да обичам, нека не ми показват. Не мога аз да заповядвам на моето сърце, щом никой не се намесва, най ще е добре! |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados
