Jun 28, 2007, 2:13 PM

Че е било забранено

  Poetry
868 0 1
Аз искам да напиша, за тебе тези думи.
Искам да разкажа за пожара помежду ни.
Нека всички знаят каква любов гори
тайна, ала чиста в нашите души.
...
Ти си мил със мене, много ме обичаш
и съм убедена, че не си ми безразличен.
Още щом те зърнах, аз се влюбих лудо,
тогава във сърцето пламна огън-чудо.

Нощтите студени аз бленувах тайно,
с тебе да избягаме, по пътища незнайни.
Ти бе онази мисъл, която в моята душа
тихо си блестеше и ме топлеше в нощта.

Сутрин, щом отново хоризонта розовее,
пак във мен страстно желанието тлее.
Обичам те безумно и зная, че е лудост,
ала аз не искам друг и ти не искаш друга.

Така, че нека всички, нека всички разберат,
що е обич - нашата, макар по грешен път.
И нека всички знаят, че дори и да боли,
утре ние ще бъдем малко по-добри.

И, че любовта такава, грешка не е сега.
Не ние сме виновни, виновен е света.
На тази сладка грешка не можах да устоя
и сега съм готова да браня любовта.

Че е било забранено, няма никой да ми казва,
кого и как аз да обичам, нека не ми показват.
Не мога аз да заповядвам на моето сърце,
щом никой не се намесва, най ще е добре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз като съм влюбена ми се иска да го изкрещя,да разбере света колко съм щастлива!Много истинско е стихотворението ти,изключително много ми хареса!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...