Че той целуна ме веднъж
Как искам да напиша стих,
но не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
скрит небрежно сред тревата.
А вече младата луна
ето там е - тъй сияйна...
Но как убягва ми съня,
знам за малката ѝ тайна.
Че той целуна ме веднъж,
горкото ми сърце смути.
Тъй дивни рамене на мъж
терзаят ме, а нощ лъхти.
И жива ли съм аз не знам,
как греят лунните лъчи...
Ще скрия мислите си там
и ах, дано не ми личи...
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
Поздрави и на теб...