Че той целуна ме веднъж
Как искам да напиша стих,
но не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
скрит небрежно сред тревата.
А вече младата луна
ето там е - тъй сияйна...
Но как убягва ми съня,
знам за малката ѝ тайна.
Че той целуна ме веднъж,
горкото ми сърце смути.
Тъй дивни рамене на мъж
терзаят ме, а нощ лъхти.
И жива ли съм аз не знам,
как греят лунните лъчи...
Ще скрия мислите си там
и ах, дано не ми личи...
© Светла Асенова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...