Че утре

13 nov 2014, 15:25

Poesía

899 0 2

Деля легло с надеждата, „Че утре...“

(тя нощем свети като църква).

За нея, с всички пръсти, чак до кутре -

държа се, да не се побъркам.

„Че утре...“ тръгва сутрин много рано,

на пръсти – да не ме събуди.

Страхува се, че аз като пираня,

ще я заглозгам в тиха лудост.

Как тъжно остарява се с надежда,

която идва само нощем...

А дните ми – под кукувича прежда

погребват се приживе още.

Надеждата умирала последна.

„Че утре...“ ще ме надживее.

Тогава всичко, както си е редно,

по право, пада се на нея.

За нея - „утре“-то, за мене – нищо.

(Така е писано, изглежда...)

За мен е драснато в графата „Нищи“:

„Живот дели с една надежда.“

Радост Даскалова

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2014-11-13T17:57:02+02:00

Поздравявам те с възхищение, Радост, за това толкова силно стихотворение. Действително, живеем с надеждата, като двойка алпинисти, вързани с общо въже и тя ни изтегля към нашето утре. И финалът ти е превъзходен:

"За нея - „утре“-то, за мене – нищо."
Qndov (Никола Яндов)

2014-11-13T16:44:44+02:00

Радост, надеждата е сестра на щастието. Какво по хубаво от това нашето поколение да осъществи нашата надежда-мечта!Поздрав Радост!