Че утре
Деля легло с надеждата, „Че утре...“
(тя нощем свети като църква).
За нея, с всички пръсти, чак до кутре -
държа се, да не се побъркам.
„Че утре...“ тръгва сутрин много рано,
на пръсти – да не ме събуди.
Страхува се, че аз като пираня,
ще я заглозгам в тиха лудост.
Как тъжно остарява се с надежда,
която идва само нощем...
А дните ми – под кукувича прежда
погребват се приживе още.
Надеждата умирала последна.
„Че утре...“ ще ме надживее.
Тогава всичко, както си е редно,
по право, пада се на нея.
За нея - „утре“-то, за мене – нищо.
(Така е писано, изглежда...)
За мен е драснато в графата „Нищи“:
„Живот дели с една надежда.“
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
