Чеченецът Могамед танцува
Руската нощ беше ледена
и злата виелица виеше.
Кой в ресторанта доведе ни
където шампанско се пиеше?
Топлина плисна в лицата,
а оркестърът свиреше, свиреше...
но тъга се промъква в душата -
в песента някой някого диреше.
Кристален звън и чаши искрящи
паметна нощ предвещаваха,
очи и устни в огън горящи,
гореща любов обещаваха.
Танцуваха всички "Калинка"
след тъжната руска мелодия,
а после започна Лезгинка
от приказен танц съпроводена.
На празния дансинг застана
мъж, гордо изправил глава.
Морфей ли със себе си взе го,
че затворил очи тъй дълго стоя?
Внезапно разтърси коси,
разтвори ръце като птица
и от този миг за моите очи
настъпи сън хипнотичен!
На празния дансинг видях аз
как лудата музика оживя,
живи картини пред мен се меняха -
чувах тътен на буря в нощта,
чувах плясък на морски вълни
и ромон на буйни, планински поточета,
и свистене на смъртоносни стрели,
и звън на кинжали наточени.
Видях най-гордия мъж на колене
пред покорна и слаба жена,
видях във тревата зелена
върху женската гръд силна ръка.
Видях пред себе си птица във полет,
кон, понесъл ездач след врага,
в боя видях как пада конят
и как джигита посреща смъртта.
Последен акорд...
и в миг оркестърът занемя.
Задъхан, прекрасен и горд
дълго мъжът стоя в тишина...
А вън нощта беше ледена
и злата виелица виеше...
Могамед в ресторанта доведе ни,
където шампанско се пиеше.
и злата виелица виеше.
Кой в ресторанта доведе ни
където шампанско се пиеше?
Топлина плисна в лицата,
а оркестърът свиреше, свиреше...
но тъга се промъква в душата -
в песента някой някого диреше.
Кристален звън и чаши искрящи
паметна нощ предвещаваха,
очи и устни в огън горящи,
гореща любов обещаваха.
Танцуваха всички "Калинка"
след тъжната руска мелодия,
а после започна Лезгинка
от приказен танц съпроводена.
На празния дансинг застана
мъж, гордо изправил глава.
Морфей ли със себе си взе го,
че затворил очи тъй дълго стоя?
Внезапно разтърси коси,
разтвори ръце като птица
и от този миг за моите очи
настъпи сън хипнотичен!
На празния дансинг видях аз
как лудата музика оживя,
живи картини пред мен се меняха -
чувах тътен на буря в нощта,
чувах плясък на морски вълни
и ромон на буйни, планински поточета,
и свистене на смъртоносни стрели,
и звън на кинжали наточени.
Видях най-гордия мъж на колене
пред покорна и слаба жена,
видях във тревата зелена
върху женската гръд силна ръка.
Видях пред себе си птица във полет,
кон, понесъл ездач след врага,
в боя видях как пада конят
и как джигита посреща смъртта.
Последен акорд...
и в миг оркестърът занемя.
Задъхан, прекрасен и горд
дълго мъжът стоя в тишина...
А вън нощта беше ледена
и злата виелица виеше...
Могамед в ресторанта доведе ни,
където шампанско се пиеше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
