1 nov 2017, 2:24

Будители

  Poesía » Civil
813 2 19

Будители святи! Денят е за Вас.
Небето е синьо, а слънцето меко.
Поробени братя издигнаха глас.
Вековната ярост излъчи лицето.

Ноември е хладен, самотен и сух.
Очите му пеят за вашите думи.
Сърцата очакват великия дух.
Сега времената са скрити и глухи.

И думата смелост е станала срам.
Люлеем девойки на счупени люлки.
Копнеем за вашия истински плам.
А падат големи мечти на висулки.

Мъжете, които умряха за нас,
земята пое във дома си на слава.
Когато удари дванайстия час,
глави ще свалим, за достойна награда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...