1.11.2017 г., 2:24

Будители

808 2 19

Будители святи! Денят е за Вас.
Небето е синьо, а слънцето меко.
Поробени братя издигнаха глас.
Вековната ярост излъчи лицето.

Ноември е хладен, самотен и сух.
Очите му пеят за вашите думи.
Сърцата очакват великия дух.
Сега времената са скрити и глухи.

И думата смелост е станала срам.
Люлеем девойки на счупени люлки.
Копнеем за вашия истински плам.
А падат големи мечти на висулки.

Мъжете, които умряха за нас,
земята пое във дома си на слава.
Когато удари дванайстия час,
глави ще свалим, за достойна награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...