1 нояб. 2017 г., 02:24

Будители

817 2 19

Будители святи! Денят е за Вас.
Небето е синьо, а слънцето меко.
Поробени братя издигнаха глас.
Вековната ярост излъчи лицето.

Ноември е хладен, самотен и сух.
Очите му пеят за вашите думи.
Сърцата очакват великия дух.
Сега времената са скрити и глухи.

И думата смелост е станала срам.
Люлеем девойки на счупени люлки.
Копнеем за вашия истински плам.
А падат големи мечти на висулки.

Мъжете, които умряха за нас,
земята пое във дома си на слава.
Когато удари дванайстия час,
глави ще свалим, за достойна награда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...