Индулгентни усмивки ли искаш?
С тях попарвам дори и сланите!
Ту вините в очите ми плискат,
ту душата ми вятърно скита...
Все припявам в погрешните гами.
(Евридика сред живите мъртви.)
В кални ниви садя оригами,
сея бури по време на жътва.
Всички дяволи сбирам с тамяна,
пълня дупки с куршумени думи,
все соля непревързани рани,
давя в мълнии ланшната шума.
И крада все на дребно от Бога.
(Слама в яслата все не достига.)
Паля сълзи, наместо огньове,
куп греди през очите ми мигат.
Станиславски от мен се научи
на етюди извън мизансцена.
Диоген пък така и не случи,
да открие човешкото в мене...
Трима Влъхви ми дадоха дарба —
златна рибка в рибарските мрежи.
Улови ли ме? Кой ще ти вярва?
Трета Мойра съм! Ще те отрежа!
© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados