16.10.2013 г., 22:17

Cherchez la femme

1.3K 1 8


Индулгентни усмивки ли искаш?
С тях попарвам дори и сланите!
Ту вините в очите ми плискат,
ту душата ми вятърно скита...

Все припявам в погрешните гами.
(Евридика сред живите мъртви.)
В кални ниви садя оригами,
сея бури по време на жътва.

Всички дяволи сбирам с тамяна,
пълня дупки с куршумени думи,
все соля непревързани рани,
давя в мълнии ланшната шума.

И крада все на дребно от Бога.
(Слама в яслата все не достига.)
Паля сълзи, наместо огньове,
куп греди през очите ми мигат.

Станиславски от мен се научи
на етюди извън мизансцена.
Диоген пък така и не случи,
да открие човешкото в мене...

Трима Влъхви ми дадоха дарба — 
златна рибка в рибарските мрежи.
Улови ли ме? Кой ще ти вярва?
Трета Мойра съм! Ще те отрежа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направо идеален, Доче!
  • Ле-ле, ле-ле, каква е дантела
    нула скромност в обхват нечовешки.
    Самочувствие впито в небето
    неприемащо намек за грешка...

    Идеалният женски образ
  • Модерната напоследък дума е "катарзис", Жани. От снимката ще да е и аз така си обяснявам. Макар че тя е портрет. И ми е от детинство! Смея се на глас... Добре сте ми дошли в страничката!
  • Имам чувството, че от онази снимка си претърпяла някаква метаморфоза, звучиш различно ( щото... аз и преди това съм ти идвала на гости )
    Изказа ти става все по - бодлив и категоричен. Готина вещица си тииии
    И гамите ти баш са си в десятката.
    Научих и нова думичка
    Посссссдрав!
  • Браво!!!
    Исках тук препиша редовете, които ме впечатлиха силно....ама то май трябва цялото стихо да препиша...
    Страхотна си!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...