Черен лебед

Тъжна нощ и тиха тъмнина,

мрачно езеро, обвито в хладина,

плувал лебед, живеещ в самота,

сред пареща вода от лед и пустота...

Умиращ лебед, неможещ веч да плува,

жално гледа и на Луната се любува,

последни две сълзи проронил от очите,

легнал уморен, изгаснали звездите...

В съня си вечен накрая той видял

Луната своя, каквато я желал,

мила и омайна, с ярка светлина,

носеща лицето на любимата една...

Изчезнала нощта, появила се дъга,

изгубена била всичката тъга

и щастието накрая успял намерил той,

а пък сърцето му - вечния покой ...