Черен лебед
Тъжна нощ и тиха тъмнина,
мрачно езеро, обвито в хладина,
плувал лебед, живеещ в самота,
сред пареща вода от лед и пустота...
Умиращ лебед, неможещ веч да плува,
жално гледа и на Луната се любува,
последни две сълзи проронил от очите,
легнал уморен, изгаснали звездите...
В съня си вечен накрая той видял
Луната своя, каквато я желал,
мила и омайна, с ярка светлина, ...