Черен лебед
856
0
1
Черен лебед
Тъжна нощ и тиха тъмнина,
мрачно езеро, обвито в хладина,
плувал лебед, живеещ в самота,
сред пареща вода от лед и пустота...
Умиращ лебед, неможещ веч да плува,
жално гледа и на Луната се любува,
последни две сълзи проронил от очите,
легнал уморен, изгаснали звездите...
В съня си вечен накрая той видял
Луната своя, каквато я желал,
мила и омайна, с ярка светлина,
носеща лицето на любимата една...
Изчезнала нощта, появила се дъга,
изгубена била всичката тъга
и щастието накрая успял намерил той,
а пък сърцето му - вечния покой ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
