5 oct 2012, 16:44

Черен покров 

  Poesía » Versos blancos
606 1 0

Загърни ме в черен покров!

Мракът застанал на прага,

продавам ненужни мечти,

в кървави локви давя излишни надежди, 

родили се глупави и  отчаяни, 

че не може към живота 

никоя от тях да полети.

Загърни ме в черен покров!

Аз обичам тишината, дъжда и мъглата. 

Студените каменни плочи 

отново символизират смъртта. 

И тя величествена идва, 

но никога не си отива сама,

отнема, не пита, хванала ме е за ръка. 

Загърни ме в черен покров! 

Нека отново разкъса седушата. 

Тя вече не може да усеща.

 

© Ваня Милова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??