Черен покров
901
1
0
Загърни ме в черен покров!
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни,
че не може към живота
никоя от тях да полети.
Загърни ме в черен покров!
Аз обичам тишината, дъжда и мъглата.
Студените каменни плочи
отново символизират смъртта.
И тя величествена идва,
но никога не си отива сама,
отнема, не пита, хванала ме е за ръка.
Загърни ме в черен покров!
Нека отново разкъса седушата.
Тя вече не може да усеща.
© Ваня Милова All rights reserved.
