Надежда всяка тука оставете,

изпя поетът и замлъкна.

Животът днес е пъстро цвете,

но с отровен дъх на бъдещи беди.

И нямат смисъл думи поетични,

нито витите красиви фрази,

нас душат ни слова патетични,

на скотовете приумиците празни.

Сега културата е екзотично хоби,

нужда липсва от наука и от дух,

желанията на цифровите роби,

са да бъдат популярни и със сит търбух.

Къде ли могат да отидат ?

Освен до Гърция на някакво море?

Какво ли могат да постигнат ?

Забава лична в просташко джамборе?

Вървят ли хората на някъде?

Или ги водят хитро за носа?

Кокошки са потънали в щастие

и очите взаимно си кълват.

Светлината в края на тунела

сблъсква се с кокоша слепота,

влакът ни безмълвно отминава,

а след него мрак, тъма, мъгла…