Надежда всяка тука оставете,
изпя поетът и замлъкна.
Животът днес е пъстро цвете,
но с отровен дъх на бъдещи беди.
И нямат смисъл думи поетични,
нито витите красиви фрази,
нас душат ни слова патетични,
на скотовете приумиците празни.
Сега културата е екзотично хоби,
нужда липсва от наука и от дух,
желанията на цифровите роби,
са да бъдат популярни и със сит търбух. ...