4.06.2018 г., 13:11

Черен ренесанс

1.2K 0 0

Надежда всяка тука оставете,

изпя поетът и замлъкна.

Животът днес е пъстро цвете,

но с отровен дъх на бъдещи беди.

 

И нямат смисъл думи поетични,

нито витите красиви фрази,

нас душат ни слова патетични,

на скотовете приумиците празни.

 

Сега културата е екзотично хоби,

нужда липсва от наука и от дух,

желанията на цифровите роби,

са да бъдат популярни и със сит търбух.

 

Къде ли могат да отидат ?

Освен до Гърция на някакво море?

Какво ли могат да постигнат ?

Забава лична в просташко джамборе?

 

Вървят ли хората на някъде?

Или ги водят хитро за носа?

Кокошки са потънали в щастие

и очите взаимно си кълват.

 

Светлината в края на тунела

сблъсква се с кокоша слепота,

влакът ни безмълвно отминава,

а след него мрак, тъма, мъгла…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

48 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...