23 dic 2008, 17:34

Черен рок

  Poesía » Otra
947 0 18

Сънувам рок,
в душата ми басИ гърмят,
разкъсват цялата ми същност.
Не знам дали съм аз,
дали е истински сънят,
дали съм жива,
или мъртва всъщност.
Изгубени душИ се гърчат в мрака,
стремят се към небитието,
а там, смъртта с усмивка чака
да изтръгне на поредния сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това почти мое-харесах!!!!!!
  • Прав си Дими!Особено в мен,усещането е от самото ми раждане.Благодаря ти!
    Антоан,винаги ме разбираш!
  • Рано е още за онази вечност,за която говориш, усещането за живота надделява!!!
  • Благодаря ви Сеси и Гери!Весела Коледа!Здраве и усмивки и Бог да ви пази!
  • Весела Коледа, усмивчице! Здраве, щастие, любов и всичко хубаво, за което се сетиш, нека да е твое!
    А рок музиката освен една от най... (да кажем изнервящите)Може да бъде и една от най -красивите и нежни мелодии -от настройките зависи
    Поздрави за хубавия стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...