8 may 2006, 20:34

Черен свят 

  Poesía
841 0 3

Черен е асфалтът,
черни са ми мислите,
погребвам си надеждите,
животът скалист е...

Дупка белееше насред тъмнината
и се виждаше вътре - тя, душата!
Но влезе във дупката черният враг,
уби белината и настъпи мрак.

Насред тази ужасна, задушна чернилка,
бродя заедно с Болка и сестра и Горчилка.
Дали ще се махна, по-скоро, от тук?
Не мога ли, като птиците, да литна на юг...

Май така ще се свърши - със черен финал,
черно знаме, черен филм и черна съдба,
и във черен ров.

© Цветан Цеков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напомня ми на едно мое стихче.Но вече определено мисля,че не бива да оставяш да те завладяват черните мисли!И може би,защото звучи сякаш аз съм писала-харесва ми.Поздравления!
  • хареса ми определено!умееш да пишеш!за разлика от мен
  • Я не се впрягай! И в чужбина живеят хора - като забегнеш и попаднеш на такива със сигурност ще станеш човек!)))
Propuestas
: ??:??