Черен свят
Черен е асфалтът,
черни са ми мислите,
погребвам си надеждите,
животът скалист е...
Дупка белееше насред тъмнината
и се виждаше вътре - тя, душата!
Но влезе във дупката черният враг,
уби белината и настъпи мрак.
Насред тази ужасна, задушна чернилка,
бродя заедно с Болка и сестра и Горчилка.
Дали ще се махна, по-скоро, от тук?
Не мога ли, като птиците, да литна на юг...
Май така ще се свърши - със черен финал,
черно знаме, черен филм и черна съдба,
и във черен ров.
© Цветан Цеков All rights reserved.
за разлика от мен 
