Чергарска душа

Стягам си отново куфара

и потеглям с вятъра към следващата гара.

Дали някой ще ме чака на дувара,

изморена - толкова километри съм извървяла...

Душата ми е тук, сърцето с теб,

а корените у дома съм пуснала.

Непрестнно търсещ своя път човек -

през морета и пустини съм препускала.

Нямам време да съм слаба, нежна,

нито да съм мъничко дори суетна.

А любовта ни, милата, е все безбрежна

и километри, и различия отметна.

Внезапно пак ще звънне телефона

и някой тихо ще прошепне свойта липса.

Ще чуя любима своя песен на касетофона

и ще се засмея като истинска актриса.

Не е важно колко ни дели

и колко вече са пресъхнали очите.

Моля те, когато ме прегърнеш, сподели,

че споменът за мене бие още във гърдите.

 . . . . . .

А мойта майка миличка ще се усмихне,

усетила и мойта радост, и трепети безкрайни.

Нали е майка, мъката си ще притисне

и с целувка ще ме пусне по мойте пътища незнайни.