Jan 6, 2012, 10:05 PM

Чергарска душа

  Poetry
968 0 1

Чергарска душа


Стягам си отново куфара

и потеглям с вятъра към следващата гара.

Дали някой ще ме чака на дувара,

изморена - толкова километри съм извървяла...

 

Душата ми е тук, сърцето с теб,

а корените у дома съм пуснала.

Непрестнно търсещ своя път човек -

през морета и пустини съм препускала.

 

Нямам време да съм слаба, нежна,

нито да съм мъничко дори суетна.

А любовта ни, милата, е все безбрежна

и километри, и различия отметна.

 

Внезапно пак ще звънне телефона

и някой тихо ще прошепне свойта липса.

Ще чуя любима своя песен на касетофона

и ще се засмея като истинска актриса.

 

Не е важно колко ни дели

и колко вече са пресъхнали очите.

Моля те, когато ме прегърнеш, сподели,

че споменът за мене бие още във гърдите.

 

 . . . . . .


А мойта майка миличка ще се усмихне,

усетила и мойта радост, и трепети безкрайни.

Нали е майка, мъката си ще притисне

и с целувка ще ме пусне по мойте пътища незнайни.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...