Черна Дъга

От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято, 
прохожда достойния живот.

За една борба извисена
закърмена със смелостта,
на моята същност разгневена
не преглътнала городстта, 

не се подала на саблазън,
устоявайки на трудността,
пред този свят със зло наказан,
изгарящ под черна дъга.

Която е вечното мъчение,
за всички земни грехове
и със строгото изражение
ще всява вечни страхове, 

но аз избрал съм дъждовете
кипнали от лунния пейзаж,
които пречистват стиховете, 
тъй както вълните своя плаж.