Mar 27, 2022, 7:26 PM

Черна Дъга

  Poetry
605 0 0

 

От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято, 
прохожда достойния живот.

 

За една борба извисена
закърмена със смелостта,
на моята същност разгневена
не преглътнала городстта, 

 

не се подала на саблазън,
устоявайки на трудността,
пред този свят със зло наказан,
изгарящ под черна дъга.

 

Която е вечното мъчение,
за всички земни грехове
и със строгото изражение
ще всява вечни страхове, 

 

но аз избрал съм дъждовете
кипнали от лунния пейзаж,
които пречистват стиховете, 
тъй както вълните своя плаж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...