Марколей

Тихи сълзи 🇧🇬

На Мария
Ако можех до себе си да те притисна,
да те заключа между своите ръце,
като утро в косите ти да се плисна,
милвайки с трепет сънено лице. ...

Марколей

Poesía » De amor

2022-05-05T10:05:22+03:00 677

*** 🇧🇬

Ще разсъмне ли сърцето ми клето,
пред закипелия огън в светлина...

Марколей

Poesía » De amor

2022-04-27T06:46:55+03:00 553 3

Отключени Слова

Марколей

Книги

10,00 BGN

2022-04-20T18:46:06+03:00 1.5K

Мост 🇧🇬

Ех, понякога тръгвам внезапно
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни ...

Марколей

Poesía

2022-04-19T12:01:48+03:00 691

Восъчни сълзи 🇧🇬

Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...

Марколей

Poesía » De amor

2022-04-17T10:54:12+03:00 668

Чувствени Слова 🇧🇬

Чувствени са словата в ранения,
възпяти от нещастното сърце,
което в свои необятни мъчения,
смачква засятото от Бога зрънце.
В шепите потънали са сълзи ...

Марколей

Poesía

2022-04-09T19:01:51+03:00 743

Минзухар 🇧🇬

През квадратните нишки на моето перде,
над покриви с димящи комини,
в януарското утро минзухар расте
и осветява бузите му сини.
Разтопен сняг сипе на зимното сърце, ...

Марколей

Poesía

2022-04-03T13:11:51+03:00 813

Червени Слънца 🇧🇬

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...

Марколей

Poesía

2022-04-01T22:29:49+03:00 771

Песен за две морета 🇧🇬

В твоите неизмерими морета,
са събрани поттиснати сълзи
и блещукат, като чудна планета,
която чака някой да я спаси.
От ледените обятия на тъмата, ...

Марколей

Poesía » De amor

2022-03-30T11:00:51+03:00 850

Страдащо Небе 🇧🇬

Помътнял е пламакът във висините
и безжизнено излива светлина,
замеряйки с леден лъч равнините,
той заплаква със спомени в деня.
И спящата гора под снега потрепва, ...

Марколей

Poesía

2022-03-29T20:23:39+03:00 628

Черна Дъга 🇧🇬

От теб струи огненото злато
озарило тъмния хоризонт,
от люлката на нещо свято,
прохожда достойния живот.
За една борба извисена ...

Марколей

Poesía

2022-03-27T19:26:49+03:00 599

Разкъсана Звезда 🇧🇬

Не знам дали, някога ще дойдеш
да почукаш на моята врата,
от болката дали ще се трогнеш
с нож пронизала младостта.
И разтворила огромна бездна, ...

Марколей

Poesía

2022-03-26T16:37:42+02:00 565

Камбана 🇧🇬

Гръмовният глас на селската камбана,
разглася своите тъжни празненства
и разтърсва замрялата поляна,
сред която е живяла младостта.
И всеки нейн удар за смърт известява, ...

Марколей

Poesía

2022-03-24T13:53:30+02:00 589

Покоряващ Изгрев 🇧🇬

На майка ми
Аз като изгрев, погълнах тъмнината
и нейната тирания изпепелих,
разкъсах с лъчи на злото стената
и своята сила, всемогъща разкрих. ...

Марколей

Poesía

2022-03-23T21:03:45+02:00 598

Страдаща Луна 🇧🇬

Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи,
зад завеси от разплискани бои.
На сълзи изплакани, тъй напразно ...

Марколей

Poesía

2022-03-22T18:21:20+02:00 639

Следи 🇧🇬

На Иван Ненов
Следите ви ще останат нестопени
и над полята ще цъфне вечността,
защото оставяте слова огрени,
от слънцето издигнало мъдростта, ...

Марколей

Poesía

2022-03-19T19:02:11+02:00 544

Над долината 🇧🇬

Единствена ме чакаш непроменена,
но животът ми така се промени,
погуби се душата обременена,
потъвайки в отминалите дни.
Днес се завърнах, на теб да доразкажа ...

Марколей

Poesía

2022-03-19T09:16:26+02:00 564

Призраци 🇧🇬

О, призраци на неугаснали терзания,
на мисли изплували сред гибелта,
извиращи отново тежки ридания
и сънища уплашили нощта.
Вие идвате в покоя от изпитания, ...

Марколей

Poesía

2022-03-04T14:44:33+02:00 978 6

Луна 🇧🇬

О, белязан плод над бездната злокобна,
ти виждаш ли отровата на тоя свят,
водопад на завист и ласка лъжовна,
блестят като лъч в душевния му ад.
И него нищо не може да прогони, ...

Марколей

Poesía

2022-03-03T09:15:17+02:00 640

Запален Стих 🇧🇬

Празен лист, приличащ на стъкло
изпукващо от силния натиск,
написан стих под моето тегло,
събрал цялата ваша завист.
Моята кръв, пише всякое писмо ...

Марколей

Poesía

2021-12-07T20:03:49+02:00 857

Над мен тежат 🇧🇬

Над мен умората разтворила е криле-
млад съм зная, но бъдещето къде е,
защо така животът в сън се пилее-
щом се събудя слънцето над мене тлее.
Над мен тежат, усмивки, спомени и ти ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-12-03T11:31:12+02:00 893

Щастлив съм 🇧🇬

Щастлив съм - мога слънцето да видя,
да усещам още мириса на пролетта,
да живея под небесната светиня,
заслепила ме със съвършена красота.
Щастлив съм - в себе си не тая омраза, ...

Марколей

Poesía

2021-12-02T09:12:22+02:00 713

Снимка 🇧🇬

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня, ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-12-01T22:30:09+02:00 818

Кървящо Мълчание 🇧🇬

Мълчи покоят сред кървавата пепел,
която се разпръсва винаги от смъртта,
която ме превърна в плачещ свидетел -
на неживялото сърце в младостта.
Мълчи небето, разнищено от злоба ...

Марколей

Poesía

2021-11-30T12:28:13+02:00 1.1K 1

Преломна Съдба 🇧🇬

Сетни дихания на старчески мъки -
плуват в гърди на преломна съдба -
сетно изплакани ледени сълзѝ,
ромолят с дъждове над вечността.
Шепне краят в живота, че няма ...

Марколей

Poesía

2021-11-27T09:44:05+02:00 636

Вървях 🇧🇬

Устремен вървях по есенните пътеки,
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-25T12:42:49+02:00 725

Живях 🇧🇬

Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...

Марколей

Poesía

2021-11-24T08:46:38+02:00 1.1K 4

Скръбни изгреви 🇧🇬

Сред скръбни изгреви животът
си пробива път към любовта,
но очите му сълзи откъсват –
щом срещнат лъжите на света.
Той няма правото да обича, ...

Марколей

Poesía

2021-11-23T09:46:42+02:00 1.4K 1 1

Отведи ме 🇧🇬

Отведи ме
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-21T11:36:13+02:00 603

По улицата 🇧🇬

По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината, ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-20T14:51:22+02:00 651 1

Аз съм 🇧🇬

Аз съм слънце по водите,
сълза съм за морните очи -
вие ранените отпийте
от нейния извор призори.
Аз съм в мислите унили ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-19T17:03:09+02:00 650 1

Сътворени рани 🇧🇬

Ако някога се върна назад във дните
на миналото, което ме изпепели
ще видя себе си покрит със сълзите,
когато животът ни двама раздели.
И ако избърша, в онзи миг сълзите ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-10T19:52:45+02:00 1.1K 1 2

Богиня 🇧🇬

Само слънцето след мене ще остане,
със кървав поглед, да тъгува в утринта
когато аз и сърцето ми престанем,
да бъдем смях в лицемерната уста.
Когато двама си тръгнем от живота ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-09T10:31:30+02:00 720 3

Ще бъда жив 🇧🇬

Не ще изтлеят есенните шуми,
не ще угасне лъча, на моята дъга
щом бродя по-съдбовните бордюри,
в търсене на свещенна доброта.
Не ще угасне споменът в забрава, ...

Марколей

Poesía

2021-11-06T12:15:55+02:00 763 5

На разсъмване 🇧🇬

Нощта си отиде както и всички кошмари,
но много образи в ума запечати тя,
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.
На разсъмване аз искам, при теб да отида ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-05T14:16:26+02:00 640

Моят Дом 🇧🇬

Моят дом
Моят дом е ръждива, клетка студена
в която съм затворен да живея сам,
по-рождение нося душа наранена
и парчета спомени, от живот умрял. ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-04T13:16:55+02:00 688 2

Като сенки 🇧🇬

Като сенки минавате покрай мен
забързани, хладни и отчуждени
и оставяте пак миналия ден,
да тежи на очите ми разкървени.
Цялото бреме възлагате на мен, ...

Марколей

Poesía » De amor

2021-11-04T06:44:42+02:00 713