Просто... днес съм много стар,
не ми достига одеало
и губи зимата ми чар,
и бялото е... избеляло.
Вървя, провлачвайки крака
и вяло сняг разривам,
и ровя в себе си така,
но нищо не откривам.
Ще взема май един локум,
тютюнец ще запуша.
Смехът ли? - трябва му бастун.
А мисъл? - пълна суша.
Черна котка на бял фон -
смигна ми, а аз балък,
млъкнал, сбъркан телефон...
няма... няма, пък...
:Р
© toti Todos los derechos reservados
и мисълта ти...бум.
А черната котка хвани
и на бар я заведи.
Не се прави на балък
щото си голям поет...пък.
Поздрави!