Черна красота
Виждам днес утрешния ад
в искрящите ти лудостни очи,
пламтящи с пламъците на умомрака -
пълни с ярост и злоба към живота -
пепеливо свенливи... тъмни очи.
От устните ти нежни и блажени
рукнат реки от прокобни клевети -
думи гръмки, зли и тъжни,
изпълнени с поквара и печал,
сипят се безкрай върху душите.
Ангел си излят от красота,
но душата ти е черна,
сърцето ти прогнило - лед!
Устните, изпълнени със смърт,
а очите - пълни с празнота.
в искрящите ти лудостни очи,
пламтящи с пламъците на умомрака -
пълни с ярост и злоба към живота -
пепеливо свенливи... тъмни очи.
От устните ти нежни и блажени
рукнат реки от прокобни клевети -
думи гръмки, зли и тъжни,
изпълнени с поквара и печал,
сипят се безкрай върху душите.
Ангел си излят от красота,
но душата ти е черна,
сърцето ти прогнило - лед!
Устните, изпълнени със смърт,
а очите - пълни с празнота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Богомил Todos los derechos reservados
