danda (Даниела)
358 1120
13 ago 2010, 23:12

Черна магия 

  Poesía » De amor
801 0 5

Зседнал си в гърлото като рибешка кост неоглозгана,

като трън във петата бодеш и по пътя ме спъваш,

като риза висиш на гърба ми - накриво тропосана,

като бели пари за лодкаря очите ми пълниш.

Като зной, като студ, като есен по мене болиш

и със пръстен железен душата затягаш,

като вълк кръвожаден от кръвта ми цедиш

и последната капка, и нетрайния полъх на вятъра.

Тровиш, париш, обладаваш, плячкосваш

мислите, от теб заключени с вериги.

И съм луда, дива, омагьосана -

с устни сухи шепна само твойто име.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... "и боли любовта"!

    Въздейства! Благодаря!

  • любов е това...
    силна и истинска...
    сърдечен поздрав, Даниела.
  • Поемаш някоя дива магия в себе си, почваш да й говориш приятелски и с добро чувство как ще я опитомиш и ще я направиш добра за да ти помага в беда и тя като чуе това, като усети твоите сериозни намерения в тази посока, хуква да бяга от теб ужасена!!! Ето ти отърваването!!!
  • Пороят от чувства продължава!!!
  • Като ...толкова много неща
    със едничкото име копнеж...
    Със едничкият смисъл в света
    да си моята цел и надежда
Propuestas
: ??:??