Черна роза
Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.
Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше
и мисъл лоша сърцето скова.
Времето във стонове минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше
и то вледенява се отново.
И ето че пристигна новината,
любимият ѝ мъртъв на дъното лежеше.
Остър нож разкъса ѝ душата,
а тя все повече и повече скърбеше.
Годините минаваха покрай жената,
всяка вечер до брега ридаеше.
Оставяше черна роза във водата,
срещата епична със смъртта желаеше.
-------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------
„Черна сватба” - DominuS (Десислава Е. А. Н. Ценова)
„Морето силните обича” - {dulgokoska}
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марин Маринов Todos los derechos reservados
