Черна звезда

И ето ме седя на брега на морето

взирайки се в залеза, в небето.

Постигнах всичките си мечти,

бях на върха на безброй висини.

Но защо ли сега, когато трябва да съм щастлива,

тъга в мен напира и душата ми облива?

Защо, когато от радост сърцето ми трябва да подскача,

на лицето ми болка като зловеща маска се закача?

Седя тука, гледайки спокойното море,

а в очите ми се вижда неспокойното ми сърце.

Толкова е хубаво, толкова е топло тук,

а в мен - само мраз, дъжд и студ.

Каква е ползата от това да съм звезда,

когато ден и нощ съм сам сама,

когато няма с кого своя успех да споделя

и няма с кого да му се насладя.

Ако това означава да си звезда,

по-добре да си остана неизвестна душа.

Но за съжаление чак сега разбрах това,

когато не мога лентата назад да върна

и отново самата себе си да бъда.

Нараних всички около мен,

за да стигна звездния си ден.

Болка причиних на тези, които обичах

и от тях не веднъж се отричах.

В огромна вила сега живея,

но за дома си мил копнея,

като в море в пари и злато плувам,

но с приятелите скъпи как искам пак да лудувам.

Ах, спомени мили в мен нахлуват

и карат душата и сърцето ми да бушуват.

Как искам оковите тежки да сваля

и към близките си да отлетя,

да им поискам прошка за това,

че бях толкова лоша дъщеря

и под крилото майчино да се мушна,

и като малко бебе на топло да гушна.

Но това е само една безнадеждна мечта

на мен и моята изморена душа.

И ето ме обляна в лунна светлина,

а около мен морска красота.

"Това бе краят на една жена,

краят на една горчива съдба.

Тя бе достигнала върха,

но бе останала сам сама.

Сега в мир на дъното на морето лежи,

а сякаш на лицето й усмивка седи."