Черна звезда
И ето ме седя на брега на морето
взирайки се в залеза, в небето.
Постигнах всичките си мечти,
бях на върха на безброй висини.
Но защо ли сега, когато трябва да съм щастлива,
тъга в мен напира и душата ми облива?
Защо, когато от радост сърцето ми трябва да подскача,
на лицето ми болка като зловеща маска се закача?
Седя тука, гледайки спокойното море,
а в очите ми се вижда неспокойното ми сърце.
Толкова е хубаво, толкова е топло тук,
а в мен - само мраз, дъжд и студ.
Каква е ползата от това да съм звезда,
когато ден и нощ съм сам сама,
когато няма с кого своя успех да споделя
и няма с кого да му се насладя.
Ако това означава да си звезда,
по-добре да си остана неизвестна душа.
Но за съжаление чак сега разбрах това,
когато не мога лентата назад да върна
и отново самата себе си да бъда.
Нараних всички около мен,
за да стигна звездния си ден.
Болка причиних на тези, които обичах
и от тях не веднъж се отричах.
В огромна вила сега живея,
но за дома си мил копнея,
като в море в пари и злато плувам,
но с приятелите скъпи как искам пак да лудувам.
Ах, спомени мили в мен нахлуват
и карат душата и сърцето ми да бушуват.
Как искам оковите тежки да сваля
и към близките си да отлетя,
да им поискам прошка за това,
че бях толкова лоша дъщеря
и под крилото майчино да се мушна,
и като малко бебе на топло да гушна.
Но това е само една безнадеждна мечта
на мен и моята изморена душа.
И ето ме обляна в лунна светлина,
а около мен морска красота.
"Това бе краят на една жена,
краят на една горчива съдба.
Тя бе достигнала върха,
но бе останала сам сама.
Сега в мир на дъното на морето лежи,
а сякаш на лицето й усмивка седи."
© Елена Все права защищены
Красиво пишеш, продължавай все така да твориш!