3 дек. 2007 г., 07:59

Черна звезда

1.2K 0 2
 

Черна звезда

 

И ето ме седя на брега на морето

взирайки се в залеза, в небето.

Постигнах всичките си мечти,

бях на върха на безброй висини.

 

Но защо ли сега, когато трябва да съм щастлива,

тъга в мен напира и душата ми облива?

Защо, когато от радост сърцето ми трябва да подскача,

на лицето ми болка като зловеща маска се закача?

 

Седя тука, гледайки спокойното море,

а в очите ми се вижда неспокойното ми сърце.

Толкова е хубаво, толкова е топло тук,

а в мен - само мраз, дъжд и студ.

 

Каква е ползата от това да съм звезда,

когато ден и нощ съм сам сама,

когато няма с кого своя успех да споделя

и няма с кого да му се насладя.

 

Ако това означава да си звезда,

по-добре да си остана неизвестна душа.

Но за съжаление чак сега разбрах това,

когато не мога лентата назад да върна

и отново самата себе си да бъда.

 

Нараних всички около мен,

за да стигна звездния си ден.

Болка причиних на тези, които обичах

и от тях не веднъж се отричах.

 

В огромна вила сега живея,

но за дома си мил копнея,

като в море в пари и злато плувам,

но с приятелите скъпи как искам пак да лудувам.

 

Ах, спомени мили в мен нахлуват

и карат душата и сърцето ми да бушуват.

Как искам оковите тежки да сваля

и към близките си да отлетя,

да им поискам прошка за това,

че бях толкова лоша дъщеря

и под крилото майчино да се мушна,

и като малко бебе на топло да гушна.

 

Но това е само една безнадеждна мечта

на мен и моята изморена душа.

И ето ме обляна в лунна светлина,

а около мен морска красота.

 

"Това бе краят на една жена,

краят на една горчива съдба.

Тя бе достигнала върха,

но бе останала сам сама.

Сега в мир на дъното на морето лежи,

а сякаш на лицето й усмивка седи."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, прекрасен стих!!!
    Красиво пишеш, продължавай все така да твориш!
  • Прости си сама!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...