5 may 2017, 15:23

Черната жена

  Poesía
780 2 1

Черен силует,

целувка на жена, 

студена, но пък тъй красива,

досущ като елмаз е тя.

 

Очите ѝ – сапфири живи,

сковават в вените кръвта.

Лицето ѝ, неустоимо,

сече като с бръснач смеха.

 

Омайна, тъмна самодива,

топола крехка – нейната снага.

Нозе – коприна тънка и ефирна,

докосват нежно твърдата земя.

 

Усмивка – млада и игрива,

защо ли в нея виждам старостта?

С накъсана мелодия и гледка уродлива

изпълва тя всички мои сетива.

 

Поглеждам аз към нея,

страх и мрак пълзят навътре в моята душа.

Желая я тъй страстно,

привлича ме дълбоко в мрака тя.

 

Оставям се на диви грозни псета

да ръфат от плътта.

Дано така смили се над сърцето тъй прогнило

прекрасната, кована в ледник, черната жена.

 

И ако в утрешния ден забравят мойто име жалко,

гласа на черната овца

спокойно ще умра,

потъвайки дълбоко в неземната ефирна самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много красота има тук! Изпитах чувство на висше естетическо удовлетворение.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...