Черен силует,

целувка на жена, 

студена, но пък тъй красива,

досущ като елмаз е тя.

Очите ѝ – сапфири живи,

сковават в вените кръвта.

Лицето ѝ, неустоимо,

сече като с бръснач смеха.

Омайна, тъмна самодива,

топола крехка – нейната снага.

Нозе – коприна тънка и ефирна,

докосват нежно твърдата земя.

Усмивка – млада и игрива,

защо ли в нея виждам старостта?

С накъсана мелодия и гледка уродлива

изпълва тя всички мои сетива.

Поглеждам аз към нея,

страх и мрак пълзят навътре в моята душа.

Желая я тъй страстно,

привлича ме дълбоко в мрака тя.

Оставям се на диви грозни псета

да ръфат от плътта.

Дано така смили се над сърцето тъй прогнило

прекрасната, кована в ледник, черната жена.

И ако в утрешния ден забравят мойто име жалко,

гласа на черната овца

спокойно ще умра,

потъвайки дълбоко в неземната ефирна самота.