15 oct 2008, 15:50

Черни коне

  Poesía
2.4K 0 3
 

ЧЕРНИ КОНЕ

 

 

Черни коне се надбягват във мрака,

рият с копита и облаци вдигат,

гривите лъскат, сбруите тракат,

с тътен земята сякаш изригва...

 

С черни коне ще нахлуя в съня ти

да те отнема, да те погубя

и отнеса там - далече, оттатък

в свойте обятия - силни и груби...

 

Там ще отвориш очи и ще зърнеш

черни, но кротки коне как пристъпват...

Те ще те чакат, за да те върнат.

Но от желание ти  ще потръпваш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...