Oct 15, 2008, 3:50 PM

Черни коне

  Poetry
2.4K 0 3
 

ЧЕРНИ КОНЕ

 

 

Черни коне се надбягват във мрака,

рият с копита и облаци вдигат,

гривите лъскат, сбруите тракат,

с тътен земята сякаш изригва...

 

С черни коне ще нахлуя в съня ти

да те отнема, да те погубя

и отнеса там - далече, оттатък

в свойте обятия - силни и груби...

 

Там ще отвориш очи и ще зърнеш

черни, но кротки коне как пристъпват...

Те ще те чакат, за да те върнат.

Но от желание ти  ще потръпваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...