21 mar 2008, 12:22

Черни пеперуди

  Poesía » Otra
980 1 3

Как при мене долетяхте,

че не ще остана сред лъжи,

без покана предвещахте

да се наситя на самотни дни.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат слънчеви лъчи,

черни пеперуди в мен самата

разпиляха ме в безпътици, мъгли.

 

Покорно слушам как летите

в стаята ми и като игли

се забивате във живи рани,

без една от вас да ми прости.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат лунните лъчи,

черни пеперуди в мен самата

забраниха на сърцето да тъжи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...