21 mar 2008, 12:22

Черни пеперуди

  Poesía » Otra
989 1 3

Как при мене долетяхте,

че не ще остана сред лъжи,

без покана предвещахте

да се наситя на самотни дни.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат слънчеви лъчи,

черни пеперуди в мен самата

разпиляха ме в безпътици, мъгли.

 

Покорно слушам как летите

в стаята ми и като игли

се забивате във живи рани,

без една от вас да ми прости.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат лунните лъчи,

черни пеперуди в мен самата

забраниха на сърцето да тъжи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...