Mar 21, 2008, 12:22 PM

Черни пеперуди

  Poetry » Other
990 1 3

Как при мене долетяхте,

че не ще остана сред лъжи,

без покана предвещахте

да се наситя на самотни дни.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат слънчеви лъчи,

черни пеперуди в мен самата

разпиляха ме в безпътици, мъгли.

 

Покорно слушам как летите

в стаята ми и като игли

се забивате във живи рани,

без една от вас да ми прости.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат лунните лъчи,

черни пеперуди в мен самата

забраниха на сърцето да тъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...