21.03.2008 г., 12:22

Черни пеперуди

986 1 3

Как при мене долетяхте,

че не ще остана сред лъжи,

без покана предвещахте

да се наситя на самотни дни.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат слънчеви лъчи,

черни пеперуди в мен самата

разпиляха ме в безпътици, мъгли.

 

Покорно слушам как летите

в стаята ми и като игли

се забивате във живи рани,

без една от вас да ми прости.

 

Черни пеперуди по стъклата

не пропускат лунните лъчи,

черни пеперуди в мен самата

забраниха на сърцето да тъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...