Черница в града

27 jun 2019, 8:33

Poesía » Filosófica

358 1 2

Сладни ми по устните сладка черница,

тъмнее над мене – пак ще вали.

Какво да направя, така е орисана –

от детството наше плод неделим.

Чудата по форма, почти съвършена –

къпина не е и малина по цвят.

Нетрайна, за модния ден непотребна,

на джибри дъждът ще я смачка със крак.

Докато умувам, тя вече презряла,

асфалтът лъщи от изтеклия сок.

Вторачвам се в него като пияна -

горчи ми по устните – особен урок.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2019-06-28T11:57:54+03:00

С Мариана. Хареса ми!
svetlitschka (Светличка)

2019-06-27T09:11:43+03:00

Преди няколко дни видях същата картина в столицата, под черницата пируваха птици, а хората я заобикаляха заради сока по тротоара и асфалта. Все едно си гледала с моите очи.Поздравления,Христина!