27.06.2019 г., 8:33 ч.

Черница в града 

  Поезия » Философска
359 1 2

Сладни ми по устните сладка черница,

тъмнее над мене – пак ще вали.

Какво да направя, така е орисана –

от детството наше плод неделим.

 

Чудата по форма, почти съвършена –

къпина не е и малина по цвят.

Нетрайна, за модния ден непотребна,

на джибри дъждът ще я смачка със крак.

 

Докато умувам, тя вече презряла,

асфалтът лъщи от изтеклия сок.

Вторачвам се в него като пияна -

горчи ми по устните – особен урок.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Мариана. Хареса ми!
  • Преди няколко дни видях същата картина в столицата, под черницата пируваха птици, а хората я заобикаляха заради сока по тротоара и асфалта. Все едно си гледала с моите очи.Поздравления,Христина!
Предложения
: ??:??