В тайната градина
на безкрайната лъжа,
лежа оплетена в цветя -
черни и красиви
като твоята душа,
измамни и коварни...
Не искам вън от тяхната прегръдка,
не искам никога да ме напускаш.
В тайната градина аз само искам
към черните цветя да се притискам,
ръцете твои - безпощадни тръни - в мене бавничко се впиват,
роня тихо сълза подир сълза, ...