19 feb 2010, 11:47

Черният монах

  Poesía » Otra
1.4K 0 0



Щом гониш черния монах
сред нощ, обгърната в мъгли,
на гения си с поглед плах
не се отдавай ти. Поспри

тоз огън силен и жесток,
че всичко ще изпепели.
И най-реалният поток
с вода не ще да го спаси.

Фантазията ти е блян
на гений, в клетка окован,
от тежки прътове стомана.

А черният монах желан
те води в свят неизживян.
И теб отдавна тук те няма...



("Черният монах"  - повест от А.П. Чехов)



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...