Щом гониш черния монах
сред нощ, обгърната в мъгли,
на гения си с поглед плах
не се отдавай ти. Поспри
тоз огън силен и жесток,
че всичко ще изпепели.
И най-реалният поток
с вода не ще да го спаси.
Фантазията ти е блян
на гений, в клетка окован,
от тежки прътове стомана.
А черният монах желан
те води в свят неизживян.
И теб отдавна тук те няма...
("Черният монах" - повест от А.П. Чехов)
© Стефка Крушарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
